В Своята мисия на тази земя Христос постига две цели:

1. Отмахна проклетията. "...Откупи от проклетията на закона" /Гал.3:13/, чрез който Неговите люде бяха подтиснати, следствие на Адамовото падение под грях.
2. Възстанови човекът в образа на Бог и общението му с Него.
Съвършено ясно е, че тези два елемента са съществени за Божия спасителен план.

     Понеже Бог е отредил Адам да носи цялото потомство в себе си, след неговото падение всеки човек се ражда в същото грешно състояние, затова целта на Бог е да възстанови своите Си от това състояние и да ги върне към святост. За да бъде това извършено Христос трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше "въплътен" и стана човек - "дойде в плът." /1Йоан 4:2/ Като представител Христос действаше по същия начин, по който първия Адам потопи в грях и смърт потомството си. По благоволението на Бог Христос заема същата позиция, в която Адам е оставил човека, а именно смъртта и започвайки от там, последния Адам (Христос) извежда всички(които вярват в Името Му) от това състояние. Христос заема мястото на своите Си и като изпълнява изискванията на закона като съвършен и безгрешен Божий Агнец понася тяхното наказание. Затова живота, смъртта и възкресението на Христос е добра вест за нас - това е благовестието. Възкресението е Божие дело, но живота и смъртта са понесени от Христос. Именно тези две дела са постигнати чрез активното и пасивно послушание на Христос.

     От съществуването на църквата повече внимание е било отдавано на Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание. Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания са били заради тях и не вземат предвид, че святия Му живот също е заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови съучастници.

     Заместителната смърт на Христос е заплащане дългът на грешника, но това не му носи награда, а само освобождение. Изкупителното дело е ефективно и дава освобождение, но то не прави повече от това, а само възстановява първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши. Грешникът е избавен от греха и неговите последствия, но това не му дава място в небето през вечността. Вечният живот е награда за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон. И така, чрез Христовата смърт нашия дълг е платен, а чрез Неговия живот получаваме наградата - вечен живот.

     Ако Христовото дело беше само до толкова, че да се заплати за наказанието, което неговите хора заслужаваха, тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, Неговия спасителен план трябва да бъде в друг вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там от където е почнал при първия си опит. Същата история отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение. Веднаж Бог избавил своите Си, Той не би ги поставил отново в същите условия да бъдат загубени. Този път Божият Син е Изпълнител,  а ние не чрез дела и изпълнение на заповеди, а възоснова на благодат и вяра ще наследим спасение. Затова Христос дойде в плът и чрез съвършеното послушание към Закона живя свято и наследи вечен живот, на който ни направи и сънаследници.

     Христос живя съвършено угоден на Бог живот: "Аз върша всякога онова, което е Нему угодно." /Йоан8:29/ "Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му." /1Пет.2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е "Святият Божий." /Лука 4:34/ Когато беше разпънат Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога не е изповядвал или се е молил за Свои грехове.

     Неопетненият и свят Христов живот изработи чрез активно послушание праведност, която струваше скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Неговото Име. Всичко което Христос пострада и извърши се счита за извършено от нас! Чрез Своето пасивно послушание като агне Той умря и ни избави от ад. Чрез активното послушание в святия Си живот Той изработи и заслужи вечен живот, който ни подарява чрез Своята благодат.

     Ап. Павел има много твърда позиция относно придобиването на спасение не чрез изработена от нас праведност, а чрез Христовата праведност, която Бог вменява на онзи който вярва. Апостолът строго предупреждава "своите по плът" (юдеи), че "като искат да установят своята правда, те не се подчиняват на Божията правда." /Рим.10:3/ За себе си той казва, че предпочита да загуби всичко, което е придобил чрез своите ревностни старания, за да се "намери в Христос", като не разчита на своята правда, а "на правдата която е от Бог възоснова на вяра." /Фил.3:9/ Към коринтяните той пише, че Христос, Който не е знаел грях е станал правда за нас. /2Кор.5:21/ Забележете че това не е изработено от нас, а сме Негово творение в Христа, за да бъдем плодоносни за Божия слава. /Еф.2:10/ Ако правдата може да се добива по друг начин и не е Христовата правда вменена от Бог, то "Христос е умрял напразно!" /Гал.2:21/  Словото Божие напълно отрича, че човек може да заслужи спасението чрез дела. Ако това беше възможно, то смъртта и страданията, които Христос понесе са били излишни... Нашата благодарност към Бог е вечна, защото Той е "единственото име, чрез което ще се спасим." /Д.А.4:12/

     Следователно, спасението което благовестието предлага е напълно Божие дело и е дар на Неговата благодат. Дори и вярата, чрез която то се получава е дадена чрез Святия Дух, за да се "оправдаем даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Исус Христос."  /Рим.3:24/ "Всички станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат както вятъра." /Исая 64:6/ "Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни."  /Ис.53:6/ "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Святия Дух." /Тит.3:5/ Затова ап. Павел казва относно спасението, че "Христос е всичко във всички." /Кол.3:11/ Ние сме само получатели без да сме допринесли нещо за спасението или за облагодетелстването на Бог. ("О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник? Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." Рим.11:33-36)

     Заповедта която Бог даде на Адам съдържа в себе си един основен принцип, който остава да бъде валиден и днес; принципа на съвършеното послушание. Бог изисква съвършено послушание като условие за спасението, както е изисквал това от Адам и в самото начало. Само покрити с дрехата на правдата, която Христос изработи чрез Своето  съвършено послушание имаме достъп до вечния живот. По този начин благодатта не отменя изискването за спасение, но представя Христовата заместителна смърт за нас. Той зае нашето място пред закона и изпълни онова, което ние не можем, така че "закона е добър и свят."/Рим.7:12/  "Чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона." /Рим.3:31/

     Въпреки че активното и пасивно послушание на Христос ясно се различават по естество, относно времето на изпълнение те се преплитат, и в много случаи се извършват едновременно. В животът на Христа има  елементи от пасивно послушание, когато Той трябваше да ограничи своята Божественост и да понесе мъчения. В смъртта на Христа доминира пасивното Му послушание и при все това, Той  с активно послушание прие кръста покорявайки се на Отец във всичко и активно се съпротиви на изкушенията. "Господ Исус Христос със Своето съвършено послушание и жертва чрез Вечният Дух принесе Себе Си без недостатък на Бог като напълно задоволи Божието правосъдие, като изкупи, примири и даде наследство на всички, които са Му дадени от Бог." ( Уестминстерската Изповед Гл. VIII, Раздел 5.) Оправданието е Божие дело, в което чрез благодатта на Бог имаме прощение на греховете и вменяване на Христовата правда единствено чрез вяра.