УСТАВ
НА
БЪЛГАРСКА РЕФОРМИРАНА ПРЕЗВИТЕРИАНСКА ЦЪРКВА
І. СЪЩНОСТ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
Чл. 1 Настоящият Устав урежда: символа на вярата, обредната практика, устройството, управлението и всички други въпроси във връзка с основаването, регистрирането и съществуването на вероизповедание в Република България - Българска Реформирана Презвитерианска Църква, наречена за краткост по-нататък в този устав ”църква” или „вероизповедание”.
Чл. 2 Църквата придобива качеството юридическо лице след вписването й в съдебния регистър по реда на Закона за вероизповеданията.
Чл. 3. Българска Реформирана Презвитерианска Църква (БРПЦ) е автономна и ще осъществява своята дейност съгласно Конституцията и законите на Република България.
Чл. 4 (1) Към Църквата могат да се създават местни поделения - местни църкви (МЦ), които придобиват качеството юридическо лице от момента на регистрирането им в съответния окръжен съд.
(2) Освен чрез местните поделения – юридически лица, вероизповеданието може да осъществява дейността си по места чрез поделения, които не са юридически лица, като определя свои представители за съответната община.
ІІ. НАИМЕНОВАНИЕ И СЕДАЛИЩЕ.
Чл. 5 Наименованието на вероизповеданието е: “БЪЛГАРСКА РЕФОРМИРАНА ПРЕЗВИТЕРИАНСКА ЦЪРКВА” (БРПЦ).
Чл. 6 (1) Седалището на Църквата е в гр. София, СО, район „Сердика”, кв. „Бенковски“, ул. „Геле Китов – стопански двор“.
(2) Горепосоченото седалище съставлява и адреса на управлението и централното ръководство на Църквата.
ІІІ. СИМВОЛ НА ВЯРАТА.
Чл. 7 На основание Библията, Българска Реформирана Презвитерианска Църква, приема следния символ на вярата:
7.1.Старият и Новият завет са: Божието Слово, единственото безпогрешно правило за живот на вяра и дела.
7.2. Бог е един и само Той е достоен за поклонение. Бог е Дух.Той е Творец, Съхранител и Управител на всичко: Всемогъщ, Вездесъщ, Незаменим, Независим. Неговата любов, Премъдрост, Святост, Правда, Милост и Истина са безкрайни.
7.3. Бог съществува в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух, но те са един Бог. По сила и Слава са равностойни за поклонение.
7.4. Бог е Създател на видимите и на невидимите неща. Със Силата и Своето вечно Слово, Той ги управлява и пази.
7.5. Поради създаването на света, Бог е предопределил, промислил и подготви
спасението на човешкия род.
7.6. Исус Христос бе изпратен на земята, за да спаси човечеството от греха и (като последствие) от Божия гняв. Той се роди от дева Мария, чрез Святия Дух. Затова бе безпогрешен човек и съвършен Бог. Той умря на Голготския кръст, за да плати цената на изкуплението, и на третия ден, според писанията, възкръсна.
7.7. Святият Дух дойде от Бог Отец и Бог Син. Той работи (служи, води, помага) за спасението на хората. Изобличава за грях. Довежда човека до познаването на Исус Христос и съдейства за вършенето на плодовете на правдата.
7.8. Човекът е под Божия гняв заради първородния (Адамов) грях и собствените грехове.
7.9. Който вярва в Господа Исуса Христа, получава спасение чрез вяра, и ще участва в Славното възкресение при свършека на света.
7.10. Святото тайнство е учредено (установено) от Господа Исуса Христа. То е: Кръщението и Причастието.
7.11. Кръщението с вода е знак на очистване в името на Отца, Сина и Святия Дух.То е външен знак на новорождение и съединяване с Христа.
7.12. Причастието е знак на възпоменание на Христовата смърт; с мисли за Христовите страдания и смърт се участва в Господната трапеза: хляба и виното.
7.13. Църквата е тяло на Христа, а главата на Църквата е Христос. Църквата се съгражда на основа на вярата на тези, които изповядват, че Исус е Господ. Тя извършва служение, поклонение и посвещение.
Чл. 8 (1) Българската Реформирана Презвитерианска църква живее и работи само за живия Бог, за Божията благодат, за вярата, Библията и Божията Слава.
(2) Ние приемаме Апостолската изповед и Уестминстърския символ.
ІV. СЪЩНОСТ. ДОКТРИНА. ОБРЕДНА ПРАКТИКА. ЦЕЛИ.
Чл. 9 (1) Презвитерианската Църква води началото си от Апостолската Църква. В 16-век, по време на реформацията, Джон Калвин организира презвитерианската система, с която църквите заздравяват и се утвърждават.
(2) Основната идея на презвитерианската Църква е: Абсолютна независимост на Бог. Оттук произтичат следните доктрини:
- Абсолютна поквара на човека (псалом 51:5);
- Безусловен избор (Йоан 15:16);
- Изкупление само на тези, които приемат Исус Христос (Лука 19:10);
- Божията благодат не може да бъде отхвърлена (Деян.13:46-48);
- Устояване на повярвалите в Христа (Рим.8:35-39).
Чл. 10 (1) В ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ хлябът и виното са символ на Христовото тяло и Христовата кръв (1-Кор.1:24 и Лука 22:19), и се вземат от вярващия за възпоменание на Голготската жертва – Христос.
(2) КРЪЩЕНИЕТО С ВОДА се извършва с потапяне, попръскване и поливане.
Чл. 11. (1) Църквата защитава Словото на Бога (да бъде истинно и непроменимо), проповядва Евангелието и осъществява любовта на Исус Христос.
(2) Горепосочените цели се реализират чрез:
а) разпространяване на благотворителните идеи и ценности на Християнството;
б) организиране на богослужения и църква;
в) образователни програми и дейности;
г) организиране на неделно училище;
д) откриване и функциониране на средни и висши училища, колежи, семинари и институти за обучение на свещенослужители след получаване на съответните разрешения;
е) благотворителни дейности.
V. ИМУЩЕСТВО. КОМИСИЯ, ОТГОВАРЯЩА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА БРПЦ
Чл. 12 Църквата и нейните местни поделения могат да придобиват права върху всякакво имущество на територията на Република България.
Чл. 13 Имуществото на църквата се набавя от:
а) десятък - една десета от дохода, съгласно Библейската доктрина.
б) направени в полза на Църквата дарения, завещания и помощи от дарители в страната и чужбина;
в) приходи от имуществото и дейността на Църквата.
Чл. 14 (1) Имуществото на Църквата се употребява за осъществяваване на целите, посочени в чл. 11 от този устав, като се изключва възможността да служи за користни цели, с изключение на направени застраховки, социални осигуровки, възнаграждения за поддръжка и подобрения на имуществото, плащане на данъци и такси, придобиване на църковни имоти и пр.
(2) Всички действия на разпореждане и управление с имуществото на БРПЦ се извършват по предвидения в устава ред.
Чл. 15. (1) Комисията, отговаряща за имуществото на БРПЦ, наричана накратко „Комисията”, дава разрешения за извършване на действия на разпореждане с недвижимо имущество от името и за сметка на БРПЦ (покупо-продажби, замяна, дарения и др.), въз основа на предварително взето за това решение на Върховния съвет, по предложение на Върховния събор или на Районния Духовен събор.
(2) Разрешението на Комисията е задължително условие за извършване на сделките на разпореждане.
Чл. 16 (1) Комисията се състои от 10 члена и се избира от Върховния Събор с мандат от 4 (четири) години, като 5 души от състава й се избират по препоръката на първия председател на БРПЦ.
(2) Комисията се състои от: а) Председател; б) Заместник председател; в) Секретар; г) Касиер; д) Членове.
VІ. ЦЪРКВА И ЧЛЕНСТВО.
Чл. 17 Църквата обединява хората, които вярват в Бога, изповядват и приемат Исус Христос за Божий Син и Библията за Божие Слово.
Чл. 18 Членството в Църквата е отворено за всички вярващи, които приемат нейната доктрина и Устав.
Чл. 19 Всеки член на Църквата има право:
а) да участва в дейноста на Църквата;
б) да избира и да бъде избран в църковните ръководни органи;
в) да бъде информиран за дейността на Църквата.
Чл. 20 Всеки член на Църквата е длъжен:
а) да се запознае със съдържанието на настоящия устав и на приетите други вътрешни актове и да ги спазва;
б) да съдейства за постигането на целите.
VІІ. ОРГАНИ И НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ НА БРПЦ.
Чл. 21 Органи на управление на Църквата са:
1. Върховен Събор;
2. Районен Духовен Събор;
3. Старейшински Събор;
4. Местен църковен събор;
5. Върховен съвет;
6. Районен Духовен съвет;
7. Старейшински съвет.
Чл. 22 Върховният съвет, Районният Духовен Съвет и Старешинският съвет Изпълнителни органи на БРПЦ. Всеки от тях има организационни функции с цел привеждане в изпълнение решенията, приети от Върховния Събор, Районния Духовен Събор и Старейшинския събор и Местния църковен събор.
Чл. 23 Върховният съвет има следните допълнителни функции:
а) свиква събранията на Върховния събор;
б) по предложение на Върховния духовен събор или Районния духовен събор, взима решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти от името и за сметка на Църквата, и права върху тях, които решения подлежат на одобрение (разрешение) от Комисията, която отговаря за имушеството на БРПЦ
в) дава съгласие на Старейшинския събор за регистриране на местно поделение като юридическо лице в окръжния съд по седалището му.
Чл. 24 Изпълнителните съвети провеждат заседания при необходимост, свикани по искане на техния Председател, които са редовни, ако присъстват повече от половината членове, и вземат решения с обикновено мнозинство.
Чл. 25 (1) Върховен Съвет на БРПЦ се избира се от Върховния събор с мандат от две години.
(2) Върховният съвет се състои от 8 души, от които: Председател, заместник-председател, секретар, заместник-секретар, касиер, заместник-касиер и 2-ма души с функции на ревизионна контролна комисия.
(3) Председателят на Върховния съвет представлява вероизповеданието пред трети лица.
Чл. 26 (1) Районният Духовен Съвет на БРПЦ се избира от Районния Духовен Събор с мандат две години.
(2) Състои се от 3 души: Председател, Секретар и Касиер.
Чл. 27 (1) Старейшинският Съвет на БРПЦ се Назначава от Пастора на Местната Църква.
(2) Състои се от трима души: Председател, Секретар и Касиер.
Чл. 28 Върховният Събор е най-висшият управителен орган на Църквата.
Той се състои от не по-малко от десет души - делегати, избрани с обикновено мнозинство от Районните Духовни Събори, при спазване на условието броят на делегатите да е формиран от равен брой пастори и старейшини.
Чл. 29 Върховния Събор се свиква от Върховния съвет и провежда редовно събрание един път в годината.Членовете на Върховния Събор се уведомяват един месец предварително за времето и мястото на събранието. Събранието се счита за редовно, ако в състава на Върховния Събор са представени повече от половината духовни райони на вероизповеданието.
Чл. 30 Членовете на Върховния Събор избират помежду си Председател, който трябва да бъде пастир. Председателят е свещенослужител, редовно ръкоположен от Върховния Събор
Чл. 31 Правомощия на Върховния Събор:
а) приема изменения и допълнения в устава на Църквата;
б) разяснява и тълкува Църковния устав и доктрина, като разрешава като последна истанция всички спорове по доктринални въпроси;
б) действа като дисциплинарен съд и разглежда всички повдигнати пред него вътрешно-църковни дела;
в) определя местно поделение в територията на райони,
г) дава предложения пред Върховния съвет за вземане на решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти от името и за сметка на Църквата, и права върху тях;
д) открива училища, семинари и институти за обучение на свещенослужители, с разрешение на компетентните държавни органи;
е) приема годишен бюджет на Църквата;
ж) упражнява финансов контрол върху дейността на Районните Духовни Събори;
з) изпитва кандидатите за проповедници;
и) осъществява контакти и сключва договори с други деноминации;
й) взема решение за прекратяване на вероизповеданието;
к) взима решения във връзка с всякакви други важни въпроси, свързани с дейността на Църквата, които не са в компетентността на другите й органи;
л) приема други вътрешни актове на Църквата.
Чл. 32 Върховният Събор взима решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите членове, с изключение на решенията по букви „а” и „й”, които се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите.
Чл. 33 (1) Районният Духовен Събор (РДС) ръководи църковната дейност в съответното местно поделение в определен от Върховния събор за духовен район.
(2) Районният Духовен Събор е съставен от пастори и старейшини в района.
(3) Членовете на Районния Духовен Събор са изпратени от местната църква (местно поделение).
(4) Измежду членовете си Районният Духовен Събор избира свой Председател, който трябва да бъде пастор.
(5) Събранията на РДС се свикват от Районния Духовен съвет, чрез писмена обява, изложена на адреса на управлението на местното поделение, най-малко един месец преди деня на събранието.
Чл. 34 Районият Духовен Събор има следната компетентност:
а) решава всички въпроси, касаещи местните поделения;
б) с оглед нуждите на местните поделения в района, дава предложения на Върховния съвет за вземане на решения за придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество от името и за сметка на Църквата и права върху тях;
в) ръкополага според устава пастори и старейшини;
г) съблюдава за спазването на морала, поучението и устава на Църквата на територията на района.
Чл. 35 Структурата на местната църква включва:
1. Местен църковен събор;
2. Старейшински събор;
3. Старейшински съвет.
Чл. 36 (1) Старейшинският Събор се състои от пастора и старейшините на местната църква, като за 25 кръстени члена може да отговаря един Старейшина.
(2) Старейшинския събор се свиква от пастора на местната църква и провежда редовни събрания повече от 1 път в годината.
(3) Извънредно събрание може да се свиква от:
- пастора;
- повече от 2/3 от старейшините или повече от половината дякони или членове на църквата;
- Върховния Събор и Районния Духовен Събор.
(4) Събранието на Старейшинския Събор е редовно, ако присъстват пасторът-председател и 2/3 от старейшините.
(5) Събранието се протоколира от председателя, а документите от проведени събрания на Старейшинския събор се ревизират от Районният Духовен Събор веднъж в годината.
(6) Председател на Старейшинския събор е главният пастор на църквата, но при особени случаи, временно пастор-председател, изпратен от Районния Духовен Събор.
(7) Председателят на Старейшинския събор представлява местната църква пред трети лица.
Чл. 37 Правомощия на Старейшинския Събор.
а) наблюдава и наставлява членовете на Църквата относно начина им на живот и упражняване на вярата;
б) приема нови членове на Църквата;
в) отслужва тайнствата Кръщение и Господна Вечеря.
г) възлага задачи на дякони и старейшини;
д) взема решения за използване на целеви дарения и за придобиване и отчуждаване на движими вещи;
е) съветва, изобличава и дисциплинира - при покаяние делото за извършения грях се прекратява (1-Сол.5:12,13 2-Сол.3:6,14,15, 1-Кор.11:27-28);
ж) поощрява духовната работа в Църквата и контролира групите в Църквата;
з) избира и изпраща старейшини - представители в Районния Духовен Събор;
и) изпраща молби и отчети на Районния Духовен Събор;
й) взема решение за сключване на трудови и други договори от името на местната църква;
к) стопанисва и управлява имотите на Църквата;
л) взема решение за регистриране на местно поделение като юридическо лице в окръжния съд по седалището му, след съгласие на Върховния съвет.
м) може да изпълнява функциите на Църковен съд.
Чл. 38 Местният църковен събор (МЦС) се състои от: а) председател; б) секретар; в) касиер; г) членовете на Църквата, които са кръстени и имат безупречен живот.,
Чл. 39 Местен църковен събор може да се свика:
а) от Пастор или по решение на Старейшинския събор;
б) от Дяконския събор;
в) от 1/3 от членовете на местната църква;
г) от по-висш събор (Районен духовен събор или Върховен събор).
Чл. 40 (1) Членовете на църквата се уведомяват една седмица преди насрочването за времето, мястото на провеждане и дневния ред.
(2) Събранието е редовно, ако присъстват не по-малко от 1/3 от редовните членове на местната църква. При липса на кворум, председателят на събранието го отлага и го насрочва за друга дата.
(3) Местният църковен събор приема решения относно годишния бюджет на местната църква, избор на старейшини, и други, предвидени в устава.
(4) Председател на Местния църковен събор е председателят на Старейшинския събор.
(5) Ако няма председател на Старейшинския събор, временно се поканва за председател пастира на съответния Районен духовен събет .
(6) Секретар на Местния църковен събор е секретарят на Старейшинския събор на местната църква.
Чл. 41 (1) Дяконският събор се състои от дяконите на местната църква.
(2) За провеждането на редовен дяконски събор е необходимо присъствие на повече от 1/3 от дяконите.
(3) Ако не се разглеждат проблеми от голяма важност, се допуска провеждане на събрание и при по-малък състав, но на следващото редовно дяконско събрание трябва да се докладва за приетото от това събрание решение.
Чл. 42 Дяконският събор:
а) се разпорежда с финансите на църквата под ръководставото на пастор, съгласно Деян. 6:3-5.
б) изготвя финансов отчет и го представя пред Старейшенския събор и пред Местния църковен събор веднъж в годината.
VІІІ. СЛУЖИТЕЛИ В ЦЪРКВАТА.
Чл. 43 Пастир е лице, редовно ръкоположено от Районен Духовен Събор. Той проповядва благовестието, извършва светите тайнства, управлява Църквата. Пастирското служение е най-голямото и най-важното в Църквата. (Рим.11:13).
Чл. 44 Пастирът трябва да е завършил Духовна семинария, да води морален живот, да има истинска вяра и качества на добър проповедник, да се ползва с добри отзиви в обществото и да е навършил 26 години (1-Тим.3:1-7).
Чл. 45 (1) Пастирът има следната дейност:
а) когато служи в Църквата, пастирът се моли за душите, проповядва Божието Слово, води духовни песни, отслужва светите тайнства, благославя вярващите, поучава и изпитва, посещава и утешава, насърчава и управлява старейшините в Църквата;
б) може да служи в Духовни семинарии и други образователни организации;
в) може да извършва мисионерска дейност;
г) като мисионер, може да организира Църкви, може да работи като журналист в църковната преса.
(2) Пастир се поканва от местна Църква с одобрението на Районния Духовен Събор.
Чл. 46 (1) Старейшината трябва да бъде избран от църквата и одобрен на изпита пред Районния Духовен Събор.
(2) определените за старейшини трябва да бъдат обучавани най-малко шест месеца от тяхния пастор и успешно да са издържали изпита пред Районния Духовен Събор;
в) старейшина може да бъде преизбиран на всеки три години чрез тайно гласуване.
Чл. 47 Старейшината трябва да отговаря на следните изисквания:
а) да е бил най-малко пет години в една Църква, да има чиста вяра с добро, похвално служение и управленчески качества.
б) да е по-възрастен от 30 години.
Чл. 48 Дейността на старейшината е да:
а) контролира и разглежда духовната работа в Църквата;
б) пази морала и доктрината в Църквата;
в) посещава, поучава и насърчава членовете на Църквата;
г) наблюдава живота на членовете на Църквата и се моли за тях;
д) при специално посещение, докладва на пастора.
Чл. 49 (1) Служението на дяконите се отличава от служението на пастира и старейшината.
(2) Има два вида дякони: ръкоположени и неръкоположени дякони.
Чл. 50 (1) Ръкоположеният дякон се избира от членовете на църквата. Той е с безупречен живот, и неговото служение е да служи в Църквата. (1-Тим.3:8-13).
(2) дяконът се ръкополага и се въвежда от пастира след издържан изпит.
(3) дякон се преизбира веднъж на три години чрез тайно гласуване.
Чл. 51 (1) Неръкоположеният дякон се назначава от пастира с мандат от една година.
(2) служението на неръкоположен дякон в Църквата е да подпомага пастира и старейшините, да полага грижи за сираци, вдовици и бедни хора, да посещава и насърчава болни.
Чл. 52 (1) Дяконът управлява приходите и разходите на Църквата под ръководството на пастора. (Деян.6:1-3).
(2) Служението на дякона се контролира от Старейшинския събор.
Чл. 53 Мисионер се избира от Върховния Събор. Върховният събор се грижи и за поучението и обучението на мисионерите.
Чл. 54 Чуждестранни мисионери, които искат да служат в църквата, се приемат, ако те приемат и изповядват устава на Църквата и символа на вярата, и с одбрението на Върховния Събор.
ІХ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.
Чл. 55 Уставът на Българска Реформирана Презвитерианска Църква произлиза от Уестминстерския устав, създаден през 1643 г. в Лондон, Англия. Настоящият устав е изработен въз основа на Уестминстерския устав.
Чл. 56 На основата на този устав, и в съгласие с действуващите закони, Върховният Събор, респективно Районният Духовен Събор, могат да приемат вътрешни нормативни актове за регламентиране на статута, устройството и дейността на църквата, който не противоречат и не променят този устав.
Чл. 57 При приемане на промени и допълнения в устава на вероизповеданието, промененият и допълнен устав се подписва от членовете на Върховния съвет.
Чл. 58 Този устав се прие при проведен на 20.04.2013 г. Върховен Събор на БРПЦ.
|